Сингапур - градът на бъдещето!

Вашата оценка 5 от 1 глас

Когато си помислиш за Сингапур, пред очите ти изникват огромни булеварди, високи небостъргачи, силно развита икономика и смесица от различни култури. Е, водени от тази мисъл и ние решихме да включим тази малка, но забележителна страна в плановете си за пътешествие през 2019г.

След дълъг диспут какво точно да заложим в програмата си из Сингапур или по-скоро за какво ще имаме време, решихме да се доверим на нашата турагенция, за да организира и планира всичко, което ние си бяхме набелязали да видим, а и да ни препоръча още какво можем да вмъкнем в графика, който както винаги е претоварен.

И ето ни на летище София, група приятели, обичащи приключенията и готови да се впуснат в поредното: Бръмбеца – висока около 1.80м и винаги гледа от високо на нещата, Милото – любовта на Бръмбеца – обича да пали фитили и после да гледа отстрани, Калия – важна част от Люлинските майки, вярна на стила си бизнес дама, Димо – любовта на Калия, любезният джентълмен, компетентен по много въпроси, да се чудиш как се побират на харда му, Малинка – моя милост, страстен пътешественик и перфекционист и Айви – моята половинка, някакси винаги душата на компанията, готов на всеки да услужи и да измисли схема, как точно да се случат нещата. С други думи, за онези, които ни погледнат отстрани сме три съмнително руси кифли и трима тъмни бг субекта, но само отстрани.

Ден 1

Целеустремени към тазгодишното ни завоевание Сингапур и Бали, се отправихме към гейта. След няколко часа във въздуха, пиене на коктейли, ядене на самолетна храна и гледане на филми, се озовахме в Сингапур. Като град от бъдещето и летището му изглеждаше така. Постлано с дебел килим, чисто и просторно, уредено с ясни табели как и накъде да се движиш, за съжаление е само че онези огромни градини и фонтани са на терминал Заминаващи, а не на Пристигащи и не можахме да ги видим. След преминаване на паспортна проверка и попълване на задължителните формуляри (тук отварям скоба, за да поясня, че няма визов режим за български граждани) излязохме от летището и ни лъхна очакваната за месец Август жега.

Беше сутрин, а ние бяхме леко недоспали от изморителните полети. На излизане от терминала ни чакаше нашият шофьор, който ни закара до хотела. Някакси сме свикнали всичко да ни бъде предварително организирано, а и така пестим време. Още по пътя ни направиха впечатление множеството паркове и градини около нас, засяти с всевъзможни цветни растения. Хотелът ни беше Park Regis Singapore, на много удобно място, от него можеше да се стигне пеша до ресторанти и магазини.

Въпреки, че пристигнахме рано, ни дадоха стаи, което ни направи силно добро впечатление. Друг, изключително забележим факт, беше че мъжете от персонала бяха .. как да кажа прекалено добре поддържани. От количеството фон дьо тен на лицата им, не можеш да разбереш какъв цвят е кожата им. Носеха лещи, с лакирани нокти и лъскави прически и въпреки това мъже, с мъжки дрехи. Ние и трите като представителки на женския пол, които точно в момента след два полета изглеждаха потресаващо, просто се спогледахме и загубихме ума и дума, а нашите мъже се оглеждаха като в небрано лозе.

Без да губим време, хвърлихме багажа в стаите и хукнахме навън. Все пак имахме гъста програма и трябваше да се използва всяка секунда.

Денят беше топъл и слънчев, а нашата първа спирка, колко и странно да е за делнична сутрин беше емблематичният Лонг Бар в хотел Raffles. /Long Bar/. В нашата спортна група всеки имаше разнородни интереси и места, които иска да види, та това беше в Топ 10 на Димо. Бяхме решени да отидем по-рано, знаеки че вечер опашките се вият до съседната улица. Барът отваря врати в далечната 1900г , като място където се събират собственици на близките плантации. От тогава до днес той е бил няколко пъти реконструиран и реновиран, но и до днес в него се сервира коктейлът Singapore Sling. Точно заради него бяхме тръгнали и ние. Коктейлът съдържа основно джин, сок от ананас, сок от лайм, няколко вида ликьор, единият от които черешов, на което се дължи и розовият му цвят. Доколкото прочетохме от снимките по стените, коктейлът е бил създаден за дамите, имитиращ плодов сок, тъй като по онова време не е било прието те да консумират алкохол. Впоследствие обаче коктейлът се развива и става популярен и сред мъжкото общество. След като изчакахме реда си (дори и преди обяд имаше опашка, но беше малка), ни настаниха на една от масите, донесохани сурови фъстъци в едно чувалче и зачакахме коктейлите. В менюто има три вида слинг, някои по-сладки, други не. Цените им като цяло са еднакво високи, +- някой сингапурски долар. Това е може би един от най-скъпите коктейли, който някога сме пили, около 33 сингапурски долара или има няма 50 лв., но си заслужаваше и препоръчваме горещо! Преглъщахме бавно и докато алкохолът навлизаше в кръвта ни, а сънят все повече в умовете ни, решихме, че ще трябва да починем малко преди следобедният щурм на улиците в китайския квартал.

Сингапур е смесица от етноси и култури, като най-многолюдната част от населението е китайската. Затова ни се стори редно да посетим първо тази част на града, а и беше наблизо. След кратка следобедна дрямка, обухме отново бързоходките и хайде навън. Разходихме се из китайския квартал, който си приличаше на голямо Илиянци, с много магазини за всякакви джунджурии, места за бързо хранене и ресторанти на улицата. Накупихме разни неща, предимно за децата и започнахме да се оглеждаме къде да седнем за вечеря. На един ъгъл беше разположен ресторант с морска и китайска кухня, доста пълен. Странно, но аз видях табела върху една маса Запазена за вечеря за 6-ма. Все едно за нас си беше. В моментът, в който се насочихме към нея, една китайска баба ни препречи пътя и ни попита дали ще вечеряме. Масата беше на хубаво място с гледка и към двете улици, а и беше една от малкото свободни. Ние одобрително потвърдихме, че ще хапваме и няма само да зяпаме минувачите и бяхме допуснати да седнем. Сингапур е известен със своите високи стандарти и дори в ресторант на улицата в китайския квартал, няма да ви пуснат ако не се уверят, че ще направите достатъчно голяма сметка. Ние бяхме психически подготвени за това, а и бяхме само за два дни тук. Храната беше прекрасна. Въпреки, че ние може би не сме критерий, тъй като сме любители на Азиатската кухня и сме се престрашавали неведнъж да ядем на различни странни и не толкова чисти места, но тук беше супер. За съжаление, не помня името на ресторанта, но беше единствен с големи, метални, жълти маси и столове.

На тръгване се поразходихме още малко и видяхме как в единия край на улицата някой е пуснал силна музика и хората просто си танцуват, къде по двойки, къде сами или кой както може. Свободни умове, помислих си аз. На път за хотела, минахме покрай хиндуистки храм, в който имаше сватба. Малко странно за този късен час, но уви. Индийците са втората по големина общност, но с тях ни предстоеше да се сблъскаме утре.

За днес толкова. Прибрахме се с нови впечатления и храна за размисъл.

Ден 2

Реално това е Ден 3, но като се имат в предвид полетите, всичко ти се слива и в първия момент не знаеш кой ден е.

Закуската беше добра. В тези азиатски хотели винаги има доста странни неща на закуска, да се чудиш тези закусват ли или обядват (няма разлика в храната), но все ще се намери някоя препечена филийка или пресен плод.

Днес беше денят за официална обиколка на града с екскурзовод - City Tour Singapore. Както споменах, стандартът на живот тук е висок и ние, колкото и да бяхме свикнали да ползваме частен гид, тук това беше доста скъпо начинание. Затова се възползвахме от оферта за групова обиколка на английски, която да ни заведе до едни от най-интересните места в града. Стандартната обиколка включва 4 спирки, първата от които на Мерлиона. Това е статуя с глава на лъв и тяло на риба, разположена на брега на морето. Митичното същество е символ на Сингапур и негов талисман. Използва се за лого на страната в туристическите среди, а и в спортните. Мястото, където се намира в близост до бизнес района на Сингапур. Ако отидете сутрин обаче, както направихме ние, ще се сблъскате с десетки автобуси, пълни с туристи и мисията за най-добра снимка на фона на хотел Marina Bay Sands, ще бъде обречена на провал. Ако имате възможност отидете по-късно през деня, когато определено е по-спокойно.

Следващата ни спирка беше един от най-старите будистки храмове в Сингапур - Thian Hock Keng Temple. Храмът е построен през 1887г., но е реновиран. Определено е красив, прави впечатление, и се усеща позитивната енергия. Ние приключихме бързо обиколката на храма и зачакахме потеглянето на автобуса. Не бих казала, че не обичам будистки храмове, но съм била в доста и мисля че Сингапур не блести със своите исторически забележителности. Но, нашите домакини бяха счели, че трябва да се види, така че ние сме ок.

На път към следващият обект – Националната градина на орхидеите, National Orchid Garden, вече планирахме как ще слезем преди края на обиколката, за да се разходим из Малката Индия или Little India. Националното цвете на Сингапур е орхидеята. Градината на орхидеите е задължително място за посещение, независимо за колко време сте в града. Разположена е в покрайнините, затова ще ви е нужен транспорт. Определено си отделете повечко време, за да я разгледате. За наше съжаление, нашето беше ограничено и трябваше да се задоволим с бърза, препускаща из алеите обиколка, където да си направим задължителните за някои от нас, селфита. Както и да е, мястото е много голямо, поддържано и разнообразието от орхидеи може би е най-голямо в света. Ние се втурнахме да разглеждаме, макар и нищо да не разбираме от ботаника, може би само единственият жив агроном измежду нас, имаше представа за какво иде реч.

На следващата спирка, бяхме решили че продължаваме сами. Някак не сме устроени за масово групови мероприятия. Слязохме в Малката Индия. Бяхме решили дори да обядваме там, по препоръка на нашата екскурзоводка, която ни разказа за ресторант, където сервират храната в бананови листа и е супер вкусна. Разходката в индийската част на Сингапур определено не е толкова колоритна, колкото очаквах. Доста по-чиста от истинската Индия. Единствено миризмата на различни манджи донякъде се доближаваше до оригинала. Захванахме дебат дали бихме направили такова пътуване из Индия и категорично мога да кажа, че повечето са против. Въпреки, че аз много харесвам Индия и при всяко мое посещение откривам нещо ново и ми харесва повече, тази малка Индия не ме впечатли. Тръгнахме по ресторанта. След известно вървене пеша на обедното слънце, закритият ресторант с надути климатици, голяма зала с тракащи вилици, ни се стори Ок. Наистина беше доста чисто. Донесоха менюта и аз вярна на себе си, реших да не експериментирам и си поръчах любимото ми тофу в доматен сос и нан. Останалите обаче се нахвърлиха върху брияни и разни салати, което май не им допадна много. Трудно е да уцелиш какво да си поръчаш, при условие че всичко ти изглежда странно. За моите стандарти тофуто беше супер.

Отправихме се към хотела със сингапурското метро. Решихме да не си купуваме билети от автоматите, аз да плащаме дирекно с кредитните си карти. Оказа се, че метрото в Сингапур излиза доста евтино така.

Тук е моментът да спомена, че тъй като сме шест човека с шест различни мнения и трудно постигнахме консенсус в кой хотел да отседнем за двете си нощувки в Сингапур. Дискусията беше дали да спим две вечери в Marina Bay Sands, за да се насладим на басейна на покрива или една нощ в централен хотел и една в скъпия. След дебати и диспути, няколко екселски таблици с бюджети, накрая разумът надделя и решихме че една вечер в известния Marina Bay Sands, ще ни е достатъчна.

И така, настаняването е в 3 следобед, така че ние трябваше да освободим единия хотел и да отидем в другия. След като бяхме ползвали метрото, Калия имаше неблагоразумието да предложи да се транспортираме до Марината пак с метрото. Поглеждаме картата и хоп, две прекачвания. Какво са за нас и нашите грамадни куфари. И така, освободихме Park Regis, който беше супер между другото и вместо да си извикаме такси (в Сингапур има такива големи таксита за повечко хора с багаж), послушахме Калия и затътрихме колелата на куфарите към станцията на метрото. Много яко, отиваме в най-скъпия хотел в Сингапур с метрото... Както и да е, след няколко стълбища и ескалатори се метнахме в първия влак. Оказа се обаче, че прехвърлянията не били 2, а 3. Лека грешка, която ни костваше безценно време, в което можехме да сме вече в басейна с формата на кораб. След близо 40 минутно лашкане из метрото, пристигаме на уречената станция. Тя е разположена в нещо като търговски център под хотела, в който има дори закрити канали с гондоли.

Ориентираме се към рецепцията, но се оказва, че този хотел има цели 3 рецепции. Нормално, за над 2400 стаи. Всъщност всяка кула си има собствена рецепция. Това звучеше обнадеждаващо и ние решихме, че всичко трябва да се случи много бързо, но уви. Запътихме се към едната рецепция, но не сме били за там, препратиха ни на рецепция 3. Наредихме се на опашка за чекиране и голямото чакане започна. Една жена раздаваше водички на всеки, да не би да припадне докато чака заветния ключ от стаята. Минаха 20 минути и първите на двама от нас им дойде редът. Добре обаче, тъй като сме три стаи, трябвало един от персонала да ни чекира. Супер, помислих си аз. Чекирахме се всички и готово. Може би момчето, на което попаднахме беше ново, но му отне доста време докато ни намери резервациите. Трябва да отбележим, че да си запазиш стая в този хотел на нормална цена и то със закуска никак не е лесна задача. А да намериш три стаи, се оказа направо трудна. Ние си имахме агентка, тя да му бере грижата. Мина почти час, а ние все още висяхме пред момчето като прани гащи и без ключове за стаите. Накрая на мен ми кипна. Този ни отнема от времето за къпане в така безценния басейн, заради който сме си платили цяла нощувка. Всъщност плащайки си нощувка в Marina Bay Sands, получавате настаняване в 15ч и освобождаване в 11ч., така че времето ни наистина изтичаше. На младежът на чек ин, му се наложи да изтърпи моето лошо настроение и да отговори на въпроса, Колко време е нормално човек да се чекира в хотел с цели 3 рецепции… Той ме погледна еднолампово и каза, Госпожо ще ви удължа престоя с още един час. Ох, олекна ми, няма да ме разкъсат. Когато влязох в нашата стая разбрах, че чакането си е струвало и донякъде оправдах цената на нощувката. Имахме тераса, която гледаше към Светещите градини на Сингапур,които всяка вечер изнасят звуково-светлинно шоу, а ние можехме да си го гледаме от балкона.

Нямаше време за губене, облякохме банските и хоп на басейна. Това е може би едно от най-сниманите места в Сингапур. Затова и достъпът до него е ограничен от чип карти, макар и на над 2000 стаи. Басейнът на покрива на най-големият хотел в Сингапур, също се оказа по-голям отколкото очаквах. Беше също доста препълнен и възможността да си направиш снимка без нечии крак или ръка, е почти нулева. За наш късмет, малко след като ние пристигнахме, затвориха едната половина за почистване, така че супата от хора, стана още по-голяма. Ние обаче не се спираме пред нищо, а и по стара българска черта, пари сме давали, трябва да се използва максимално.

След като подгизнахме, слънцето почти залезе и кожата ни се просмука, стана ясно че е време да си ходим. Вечерта беше пред нас, преоблякохме се и тръгнахме на вечерна обиколка из района. Оказа се, че ще има ново светлинно шоу над водата, точно пред нашия хотел, в залива на Мерлиона. Супер, но ние искахме да видим и шоуто на светещите градини, имаме една последна вечер. След известен спор (разбира се), решихме да няма празно и да гледаме и двете едно след друго. Първи бяха светлините от градините. Те представляват огромни светещи в различни цветове дървета, като обърнати наопаки чадъри. Наредихме се всички на нашия балкон и зачакахме. Добре че момчетата бяха гепили по някоя кутия ядки от бизнес лонджа в София, та замезихме малко. Традицията повелява преди всеки трип, сбирка в лонджа. Тук Калия има заслугата, тя раздава картите. Та, изгледахме шоуто, което беше около 30 минути и забързахме за другото. Трябваше да се прехвърлим на друго място, за да можем да го гледаме. Всъщност то беше лазерно, светлинно шоу над вода. Беше интересно и различно, но с нашия късмет, спря тока по средата и втората половина от спектакъла остана само в нашето въображение. Стана късно и решихме да хапнем в мола под хотела. Ресторантите бяха много разнообразни. Аз реших да заложа на нещо местно, доколкото може да има такова и си взех нещо като супа с нудли и месо, това което се препоръчва да се опита във всеки пътеводител за Сингапур. Оказа с толкова люто, че и Айви ми отказа да го изяде. Направих втори опит с избора на вечеря и май този път улучих.

Денят беше дълъг, а за утрешния бях планирала още толкова неща.

Ден 3

Станах в 6 часа, за да отида да си направя снимки без хора на басейна. Оказа се, че не съм единствената обсебена от темата. Имаше си хора от 6 сутринта. Сън не спят, както и аз май. Сутринта беше облачна и снимките бяха доста мрачни. Да речем, че от 50 кадъра, две разхождания на Айви за шапка и очила, установих, че съм с грешния бански и снимките не стават. Дай поне да закусим.

Като гости на хотела имахме възможност да избираме измежду три ресторанта за закуска. Единият е на открито край басейна, с опашки до асансьора, вторият доста тъмен и невзрачен и третият в лобито между трите кули. Е, избрахме него, като най-голям и без да чакаме ни настаниха. Смело мога да кажа, че това е една от най-добрите закуски на изток, която съм имала. Имаше от пиле мляко, то си беше като обяд и вечеря в едно.

Днес по програма бяхме решили да посетим градините, а следобед ни очакваше полет за Бали.

За да стигнете до Gardens by the Bay или Светещите градини от Hotel Marina Bay Sands, ви трябват точно 5 минути. Забързахме се ние, но с късмета, които ни съпътстваше последните дни, една от сградите за посещение The Flower Dome беше затворена. Както и да е, пари сме давали, така че... отиваме. Обиколката ни не беше пълноценна, защото и големите дървета Sky Observatory and Sky Way бяха затворени, защото се канеше да вали. Може би се притесняват някой да не го тресне някоя светкавица и да светне и той. Успяхме да влезем само в Cloud Forest, където беше ужасно студено. Все едно влизаме в дъждовна гора, но студена. Разходката вътре е по предварително зададен маршрут и се вие нагоре към небето. На връщане към хотела ни заваля страхотен дъжд, но хората са помислили и за това. Само срещу няколко долара получаваш транспорт до изхода, който в нашия случай беше горе- долу вход в хотела. Чек аута беше доста по-опростен от вчерашното чакане. Буквално си хвърляш ключа от стаята на обозначените за това места и си готов. Трансферът ни до летището беше уреден. Един усмихнат човечец ни чакаше, остави ни пред терминала и ние се отправихме към Бали. Полетът до там е около 3 часа. Ползвахме една от нискобюджетните сингапурски компании, дъщерна на Singapore Airlines – Tiger Air. Самолетите не бяха точно като името на компанията, но бяха Ок, като изключим факта, че седалките са за азиатци и на нашите момчета им се наложи да се попрегънат малко, то всичко друго беше наред.