Куба през моите очи

Вашата оценка 5 от 2 гласа

 Куба през моите очи

Разказ за едно вълнуващо пътуване и всичко което трябва да знаете преди да отпътувате за Куба!

Има места на картата на света, които не знаеш, че ще те впечатлят, докато не ги видиш и не се слееш с тях. Е, нещо такова се случи с моето пътуване до Куба.

В един ден, като всички останали, телефонът ми звънна и след минута знаех че съвсем скоро ще пътувам до Куба. Неочаквано, спонтанно, но това е част от приключението. Вълнението което те обзема, когато знаеш, че ще пътуваш до тази толкова различна от масовия туризъм страна, е трудно да се опише с думи. Очаквах с нетърпение да кацна в кубинската столица и да се слея с нейните тесни улички, пъстроцветни къщички без прозорци, но с широко отворени врати, носещите се звуци на латиноритмите и танците на салсата зад всеки ъгъл.

 Куба има визи за български граждани, които се вадят предварително още от България. Добре е да оставите това в ръцете на своя агент, за да бъдете спокойни, че всичко ще бъде наред. Изваждането на виза отнема не повече от 2-3 дни. Пътуването ни мина много леко и само след два полета се озовахме в Хавана. Беше късна вечер и след топлото посрещане на летището отидохме директно в хотела. Първото ми впечатление беше, че Хавана е доста тъмна нощем, няма много улично осветление. Хотелът ни Iberostar Parque Central, беше в самия център на стария град, прекрасна колониална сграда, обградена от просторен площад.

На следващата сутрин, още от ранни зори (заради часовата разлика се събуждаш около 5 сутринта) ни предстоеше първа среща с истинската Хавана.

По улиците кръстосващи централния площад се движеха коли от 50-те години… първото усещане е, че си попаднал в някой стар американски филм.

Представяйки си сърцето на Стара Хавана виждах онези симпатични улички, олющени фасади, където стрелките на времето сякаш не са помръднали. Когато големият мореплавател Христофор Колумб тръгва да търси западен път до Индия и открива Бахамите и стъпва за първи път на бреговете на Куба - той мислел, че това е  някой от полуостровите на Източна Азия, но уви. Днес разхождайки се из града ще видите улични музиканти, свирещи латино музика и знойни кубинки, танцуващи салса по всяко време на деня. Plaza de la Cathedral е туптящото сърце на Хавана и определено си заслужава да се види. На площада е каменната Катедрала "Сан Кристобал" - един от символите на столицата, а според легендата именно в нея са били съхранявани костите на откривателя Колумб, преди те да поемат по своя път към Испания. И до днес един от големите исторически въпроси е - къде е истинският гроб на Христофор Колумб. Едва ли ще узнаем скоро. Plaza del Armas пък e най-старият площад в Хавана с изключително значими сгради, на една от които можете да видите мемориална плоча на български език, а над нея камък от крепостната стена на старата българска столица - Велики Преслав. Той е подарен на Хавана по случай 1300 години от основаването на Българската държава.

Повратностите в историята превръщат Куба в това, което е в момента - много хора обвиняват тоталитарния режим, който до голяма степен все още диктува живота на местните. По време на разходката ни из града влязохме в аптека. Това може би ви се струва нещо съвсем обикновено, но изненадата беше голяма, когато видяхме че аптеката е пълна с едни огромни буркани с билки. Опакованите лекарства бяха не повече от десетина и бяха поставени под стъклен похлупак. Всичко от което имате нужда се прави пред вас. От любопитство, влязох и в едно малко смесено магазинче и това което се продаваше там се брой на пръстите на едната ми ръка. Наредени еднакви сапуни през една педя разстояние, щипки за пране и едни цветни пластмасови чашки. В хранителните магазини положението не е много по различно. Има магазини, в които могат да пазаруват само чужденци, които дори се заключват. Средната месечна заплата  Куба се равнява на около 20 щатски долара. Лекарите са едни от най-високо платените с около 50$ заплата. Още от времето на националния герой Фидел Кастро са въведени 2 валути - национално и конвертируемо песо, което я прави единствената по този показател в света. Жителите на острова получават заплатите си в национално песо, което е 24/1 спрямо долара. Докато конвертируемото, с което боравят само чужденци е 1/1 към долара. И днес заради ембаргото към САЩ ако обменяте долари в песо, ще имате допълнително начислена такса, затова тръгвайки за Куба най-добре си носете евро. Така се получава една огромна социално-икономическа дупка, защото хората с престижни професии като да кажем - лекарите, ако работят като бармани, таксиметрови шофьори или друга различна професия, която има пряк досег до туристите - ще печелят повече от тях, отколкото, ако работят по специалността, за която са учили. От друга страна Куба може да се похвали с други облаги за своето население, като безплатно образование и здравеопазване. Тук все още съществува купонна система, като всеки кубинец получава ежемесечно купони за храна, дрехи електричество и т.н. Реално почти няма за какво да похарчиш заплатата си.

 В Стара Хавана се намират и емблематични барове като La Bodeguita del Medio - казват, че това е мястото, където е създаден прочутия коктейл Мохито, първи честта да го опита е имал Хемингуей. Хавана е от онези градове, в които нощният живот кипи дори по улиците. От всяко малко капанче, ще чуете латино ритми и някой на входа ще ви приканва да влезете и да изпиете чаша ром.

Булевард Малекон е онази крайбрежна алея, от която се откриват прекрасни гледки към океана и която вечер се изпълва с кубинци, дошли да се поразходят или просто да поседят край морето.

Всеки попаднал в Хавана е привлечен от старите автомобили във всевъзможни цветове. Около Площада на Революцията са паркирали десетките ретро автомобили. Поддържани с финес, сякаш днес излязли от завода - Кадилак, Буик, Москвич, Лада, Шевролет, Форд, Додж, Крайслер, Плимут, Понтиак...сигурно се чудите от къде намират части за отдавна спряни от производство коли. Отговорът е лесен - произвеждат си сами всичко необходимо, дори и гуми. Тези автомобили са като част от културното наследство на Куба и са непродаваеми, дори и да им направите "предложение, което не могат да откажат". Задължително е да си направите едночасова разходка с такъв автомобил така че, качете се на един розов Кадилак, пуснете си някоя революционна песен и се оставете на мекия кубински вятър да ви носи из историята.

Една от приятните разходки с ретро автомобил може да ви отведе до луксозният квартал Мирамар с едни от скъпите хотели и ресторанти, както и много дипломатически представителства. В края на деня, когато Слънцето започва да залязва - пийнете по една чаша опияняващ ром с ароматна прилично дълга пура и се повеселете в някой от многобройните заведения.

Тук е мястото да отбележа емблематичните Бар Тропикана и Хавана Кафе.

Повечето хора се втурват към Тропикана, но да ви кажа честно Хавана Кафе също хич не е за изпускане. Бар Тропикана се слави със своите танцови спектакли. Сцената е разположена на открито и досега до красивите кубински танцьорки, облечени в красиви костюми с пера си е истинско преживяване. В Хавана кафе (Havana Café)  от своя страна свирят Buena Vista Social Club на живо. Декорът на заведението включва стар едноместен самолет, цял ретро автомобил и други типични за Куба неща. Ако решите да прекарате вечерта с тях, можете да си заявите и вечеря, която също беше добра.

Това е Хавана – разходки до късно, латино танци, силни коктейли, дружелюбни хора, които от всеки ъгъл те подканват да танцуваш! От години един от най-големите и важни ресурси на Куба са хората. Тук едва 10% от населението има достъп до интернет. Това донякъде е хубаво, защото им дава възможност да си живеят живота много по-спокойно и да обръщат внимание и на най-малките неща. Интернетът е обвързан само с един оператор и се ползва чрез предплатени карти на час. Тези карти се купуват обикновено от хотелите и струват между един и два кука на час или с други думи 1-2 евро.

След като вече започнахме да свикваме с атмосферата на Хавана се отправихме към бреговете на океана, а именно Варадеро. Това е най-близкият до Хавана морски курорт, който предлага и най-голямо разнообразие от хотели. Пътят до там е около 170 км или 3 часа с автобус. Настанихме се и хукнахме към плажа. Пясъкът на Варадеро е мек и бял като брашно. Ивицата е доста дълга, а водата е плитка и чиста. Безспорно това е едно от местата за идеална почивка в Куба. Всички хотели предлагат настаняване на база ALL Inclusive, както и много различни забавления, като екскурзии с катамаран, плуване с делфини, риболов и др.

Задавам си въпроса, защо Куба ми харесва толкова много и си давам сметка, че това е място което те кара да бъдеш себе си, да се слееш с хората и атмосферата, да забравиш всички грижи и да живееш на пълно обороти. Куба не е за всеки, Куба е за онези, които са готови да се отдадат с цялото си сърце и душа на всички изкушения, които тя ще им поднесе.

Ако и вие се готвите за вашето кубинско приключение, направете първата крачка на office@mywaytravel.bg