Пътеводител My Way Travel

Вашата оценка 5 от 3 гласа

 Магията на Кения – навигация  за приключенци

 

Това е пътуване към един друг континент. Към един нов свят.  Към необятна шир от красива природа, диви животни и хора, които те карат да се усмихваш!

Отдавна искахме да направим една по-различна екскурзия. На красиво и екзотично място. Да не бъде типичната почивка в слънчева страна, на която по цял ден да се излежаваш на плажа, а нещо приключенско и ново. След дълго обмисляне и проучване си избрахме дестинацията „Кения“ и решихме да се доверим на Калина и „My Way Travel”. Комуникацията с нея беше изключително лека и приятна и смея да твърдя, че тя направи и невъзможното за да получим всичко, което искахме. А това се нарича отношение и страст към работата. Благодаря ти Калина!

Заради пандемията, отлагахме това пътуване близо 2 години, но пък имахме възможност да планираме спокойно всичко и да генерираме средства, защото определено се изискват такива. За нас беше важно да заминем през началото на февруари поради няколко причини:

 - Първо – да бъдем на топло, докато в България още е зима.

 - Второ – през този период времето в Кения е много приятно. Температурите са около 25-28 градуса. Всичко е зелено.

 - И не на последно място – това е времето през, което се раждат най-много малки животинки и вероятността да срещнете „бебета“  в Националните паркове е в пъти повече.

Тъй като се занимаваме с фотография, преценихме че това ще бъде и най-подходящия период за снимки.

За да осъществим нашето начинание по време на COVID пандемия беше нужно да попълним редица документи и да направим няколко регистрации по различни сайтове, което изисква време, а и трябва да се направи в точно определен момент. В нормална ситуация за да пътувате до Кения ще Ви бъде необходима виза, която се издава предварително - електронно срещу 50 USD и валиден международен паспорт. В текущата ситуация са необходими още: ваксинация срещу Ковид и отрицателен PCR тест - 72 часа преди заминаване. При наличието на този тест се регистрирате на сайт, който се ползва от авиолиниите и редица държави в Африка за пътуване /Global Heaven / и попълвате нещо като “Personal Location Form” - доста подробна форма с лични данни, която е изискване на кенийското министерство на здравеопазването.  За щастие имахме късмет Кения да е в „оранжевия“ списък на държавите на българското МНЗ, което автоматично Ви дава възможност при завръщане да не сте под карантина и не изисква направата на PCR тест за пристигащите от там.  Всички тези документи се попълват в определен момент преди пътуването с изключение на електронната форма за виза, която всъщност попълни Калина, за което много Благодарим!

    И така….дойде дългоочакваният ден! Заминаваме!

Пътуването до Кения  е възможно по няколко маршрута. Ние го реализирахме с два полета.  Първият – до Доха, Катар и втория от Доха до Найроби, тъй като използвахме услугите на ”Qatar Airways ”. Всеки полет продължава около 5 часа. Останахме изключително доволни от комфорта в самолетите и обслужването. Разполагате с персонален монитор, на който можете да гледате филми, да слушате музика. Стюардите се грижат през цялото време да имате вода, питие, храна.  За хора като мен, които не обичат да летят, това със сигурност свали напрежението. Предоставят Ви слушалки, принадлежности за дезинфекция, одеяло и възглавница за удобство. Имахме престой в Доха. На отиване – 3 часа, а на връщане -10, но летището там е толкова  голямо,  модерно и добре уредено, че със сигурност ще намерите какво да правите през  това време. На всякъде има тихи стаи за почивка, стаи за четене и стаи в които можете да пушите /пушенето е нещо, което всъщност изискваше най-много логистично внимание при това пътуване, защото от излитането ни от София до прибирането ни обратно можеше да пушим само на строго определени места/.

Пристигнахме в Кения рано сутринта. Отнема време докато се преминат всички митнически формалности. Имаше доста проверки на документи и събиране на лични данни през които преминахме, но това не беше нещо, което да не сме очаквали. При влизане в Кения се взима отпечатък от всичките Ви пръсти. Партньорите на Калина ни помогнаха с каквото могат за да улеснят нещата и ни поеха още от гишето за проверка, като спокойно ни изчакаха през целия процес на митнически контрол.  Тъй като съм с много бяла кожа и с руса и къдрава коса, бях изключително интересна за кенийците. Още на гишето на летището дамата, която проверяваше документите ми ме задържа за да ми каже, че съм различна и атрактивнаМного ми се радваха и всички деца, които по-късно видяхме. Усмихваха ми се и ме наричаха с някаква дума на „Суахили“/техният местен език/, която в последствие ми обясниха, че означавала:“бяла жена“. За щастие багажът ни също беше пристигнал. Жената, която ни посрещна ни помогна да го натоварим на количката. Отивайки към изхода видяхме малък щанд на „Safari com“ – най-големият мобилен оператор в Кения. Веднага спряхме за да си купим карта. Това е най-удобния и практичен начин да имате интернет през целият Ви престой, а използвайки приложенията: Viber, Masenger и др. можете да говорите с близките си или да осъществите видео връзка. Много по-добър вариант отколкото да плащате на мобилните оператори по 7 лв. на минута за разговор. Картите на „Safari com“ са на различни цени спрямо мегабайтите. Ние си закупихме средната, която струваше 20 USD и е съответно с 15 гигабайта трафик. Има и карта от 30 USD с 20 гигабайта, също и карта от 10 USD с 5 гигабайта .

След това излязохме от летището и жената ни „предаде“ на Роман –  представителя на местния партньор на My Way Travel, за който предварително знаехме. Калина се беше погрижила да ни го покаже дори на снимка. Роман ни посрещна много топло. Запозна ни с Джонсън – нашият водач и шофьор през цялото време. Двамата ни настаниха в джипа и ….потеглихме.  Jambo Kenya!

Джонсън беше неотлъчно с нас през целия ни престой. Отвеждаше ни от точка до точка. Ако имахме нужда да посетим магазин или аптека, също беше с нас. Казват, че е добре когато си в Кения да не се разхождаш сам. Най-вероятно има защо да е така. Ние бяхме абсолютно спокойни и сигурни в това отношение.

  Ако решите да посетите Кения е добре да знаете някои важни неща:

Хубаво е да имате осигурен водач, който да е навсякъде с вас. В тази страна не можете да пушите където си поискате. Това трябва да се случва на определени места, като предварително трябва да попитате къде са те.  Глобите за неспазване са изключително големи - започват от 50 000 KES /около 780 лв/ и стигат до 3 000 000 KES /около 47 000лв/. Има и затвор - до 6 месеца, упоменат в законите им . Не можете да си купите цигари от всякъде. Нашият водач ни заведе на конкретно място, защото в магазините познати като „Алкохол и цигари“ цигари нямаше.   Цената е същата като в България. Така, че предварително се снабдете с тютюн във вашият багаж за да си спестите време и нерви. А обяснението е просто – кенийците не са пушачи и много рядко може да видиш някой с цигара в ръка. Хората по местата за пушене в хотелите са основно туристи.

В Кения е забранено да се използват найлонови пликчета. Предварително знаехме  това и си спестихме такива, докато приготвяхме багажа си. Хората не искат да вкарват найлон, който ще оцелее 500 години след като е ползван.

Препоръчително е за този вид пътуване да сте със сакове, тъй като е много по-удобно да се сместят и товарят в джипа.  На повечето места в Африка има проблем с питейната вода. В Кения не е по-различно. Навсякъде в населените места ще видите цистерни с надпис “Clean Water“. Затова винаги пийте бутилирана, добре запечатана /в повечето случаи с нещо като бандерол/ минерална вода. В хотелите, в които отсядахме винаги имаше бутилки с вода. В ресторантите малка бутилка струва около 250-300 кенийски шилинга, което е около 4 български лева. В супермаркет цената е около 70 шилинга, което е около 1 лев.

Дълго се чудехме дали да си поставим ваксина срещу жълта треска както препоръчват. Не си поставихме такава. Взимахме обаче профилактично по една таблетка на ден „Маларон“. Калина ни даде хапчета за първия ден. За останалите дни от престоя си закупихме от Найроби. Цената е около 30 USD и една опаковка е достатъчна за двама души – за 6 дни. Срещу комарите използвахме спрей „Autan Tropiсal“, който предварително си закупихме от България и който ни беше абсолютно достатъчен и наистина ефективен.

Официалната валута на Кения е: Кенийски шилинг. Един KES = 0.015 BGN. Възможно е да се плаща и с USD,  но не навсякъде, като е добре те да са емисия след 2010 година.  Ние предпочетохме да си закупим кенийски шилинги от  обменно бюро в България след предварителна заявка. Имахме и щатски долари, но като цяло кенийците предпочитат шилинги и понякога плащането с тях излиза по-евтино. Когато чуят, че искаш да платиш в долари – веднага променят цената към по-висока.

Бакшишите са силно препоръчителни, да не кажем задължителни /заплатите са ниски и работещите в туризма разчитат основно на тях/. За предпочитане в кенийски шилинги.  Комисионната, която ще платят местните за да сменят доларите /ако им оставите такива/ ще е голяма, а както се знае – по-голямата част от населението е доста бедно.  На водачите на сафари е добре да се оставя по  10 USD на човек на ден. На пиколо или хотелски персонал от 200 до 500 шилинга или 5 USD. Хората са изключително мили и честно казано си заслужаваха бакшиш.  Часовата разлика в Кения спрямо България е 1 час напред. Това прави съвсем удобна адаптацията на организма Ви и нямате нужда от време за да свикнете.

 Поемаме с Джонсън към първата ни спирка – Amboseli National Park. Разстоянието до там е около 250 км. Пътят е с по една лента във всяка посока. Има изключително много трафик, тъй като повечето товарни камиони от Южна към Северна Африка минават  по същия маршрут. Това прави пътуването малко по-продължително.  Движението в Кения е обратно на нашето и в първите часове беше странно, че водачът е от дясно. Пристигнахме около обяд. Посрещнаха ни любезно, като ни помолиха да си измием ръцете и след това ни предложиха по чаша освежаващ сок. Настаниха ни в новият ни дом като ни предупредиха да затваряме вратата към верандата, тъй като маймуните може да навестят стаята ни. Кампът “Sentrim Amboseli“, в който бяхме отседнали беше много добре поддържан. С големи свободни площи, в които може да се разхождаш и отделни къщички  под формата на палатки. Но какви палатки… Имахме всички удобства от които човек има нужда. Обядвахме и потеглихме на първото ни следобедно сафари. Още по пътя към парка започнахме да виждаме зебри, жирафи, маймуни, които се налагаше на моменти да изчаквахме за да пресекат пътя.  Пред входовете на всички национални паркове спирахме и изчаквахме Джонсън да уреди въпроса с такси и билети. Вече сме готови и влизаме в парка.

 

И ето. Безценна гледка. Простор. Зелено, красиво. И навсякъде свободни животни в естествената им среда. Усещането е нереално. Вдишваш дълбоко и се наслаждаваш. Можете да се опрете на покрива на джипа и докато вятъра развява косите Ви да търсите с поглед  или с бинокъл поредната животинка. Винаги когато пожелаете може да помолите водача да спре за да снимате.   В Амбосели  може да се видят най-големите стада от слонове както и много други животни. От тук се открива най-красивата гледка към Килиманджаро, ако небето е чисто. Това за съжаление се случва  рядко и ние също не успяхме да се насладим на тази красота. Доволни и заредени с емоции се прибрахме. След вечеря изпихме по питие в открития бар и поехме към леглото. Изморени, но приятно заредени вече имахме първите си впечатления. Винаги ми е било странно, когато попитам някой, който е бил в Африка, как би я описал – отговорът обикновено е: „ами то не може да се опише, трябва да се види“. Абсолютно съм съгласна. Тази красота, тази специфична идентичност трябва да се види и да се усети!

На следващия ден, в 6,00 ч. сутринта бяхме готови да посрещнем изгрева насред Амбосели. Магия. Спира ти дъха. В ляво виждаме балон, който поема за своя полет, а зад гърба ни слънцето вече се показва. Небето е прекрасно в различни цветове и техните нюанси. Приказка! Движим се бавно и се наслаждаваме. От едната ни страна прескачат зебри, от другата са полегнали стадо бикове. Оппп. Спираме за да изчакаме господин Жираф да пресече пътя ни с цялата си грациозност и прелест. Движим се и разглеждаме с ококорени очи – както когато малко дете гледа новата си играчка. Отново спираме за да мине Слонът – нашият нов приятел - през пътя ни. Той се присъединява към стадото си, което е наистина многобройно. Има представители от всякакви възрасти. Най-сладки разбира се са бебетата. Обикновено ги крият в краката между два слона. Няма как да останеш безразличен към тази съвкупност от красива природа и животните в естествената им среда. И наистина е трудно да бъде описано с думи  какво е усещането.

След закуска поемаме обратно към Найроби. Задължително през тези пътувания шофьорът спира за почивка и тоалетна. Обикновено това става пред магазинчета за сувенири. Гамата от предлаганите стоки е наистина впечатляваща. Задължително ще Ви предложат да си купите нещо, но ще Ви е нужен „пазарлък“, защото цените са доста високи. Хората по тези магазинчета са много интересни. Освен, че се опитват да ти продадат от стоката си, задължително те питат и от къде си. Обикновено не знаят къде е нашата страна и се налага да обясняваме.  Останахме наистина учудени, когато един от продавачите ни каза, че знае къде е България, че столицата ни е София и че там живее Димитър Бербатов  - велик  футболист, който той много харесва и който е играл в Тотнъм и Манчестър Юнайтед.  В друго от тези крайпътни магазинчета, продавачът ни помоли да му дадем българска банкнота пари, защото няма такава, а колекцията му беше доста голяма. Зарадвахме човека с 10 лева.

Пътувайки ни прави впечатление изключително бедните села. Къщите представляват бараки с ламаринен покрив. Гледката не е особено приятна, но е факт, че голяма част от населението в Африка живее по този начин. На доста места видяхме малки параклиси, по-скоро с евангелска насоченост. Мислех да попитам Джонсън каква религия изповядват, но се въздържах, тъй като предварително бях чела, че това не е от въпросите, които е прието да се задават тук. Прави впечатление също, че при  много извънградски пътища има големи участъци с хиляди маймуни, които необезпокоявани се разхождат дори по средата на шосето. Налага се водачите да намалят скоростта и да ги изчакат да преминат.

Пристигайки в Найроби спираме за посещение в „Жираф Център“ в близост до атрактивният „Giraffe Manor“.  Мястото е създадено като развъдник за жирафите на Ротшилд.  Можете да им се полюбувате от близо и да ги нахраните. На излизане има магазин за сувенири, който е на изключително прилични цени. 

Пристигаме до хотела - DoubleTree by Hilton Nairobi. Там ни чака Роман. Помага ни с настаняването.  На входа ни съдействат да разтоварим багажа си от джипа. Слагат го на скенер. Проверяват и нас, измерват ни температурата  и чак тогава ни допускат до рецепцията. Това се случваше във всеки хотел, МОЛ или супермаркет. Мерките за сигурност са изключително засилени. Хотелът….беше превъзходен! Всякакви удобства. Страхотна храна и невероятно обслужване! Във всички хотели, в които отсядахме имаше безплатен  Wi-Fi  с доста добро качество. Сутринта закусихме обилно. Имаше изключително разнообразие на плодове – манго, ананас, диня, маракуя и др., както и пресен сок от манго и портокал.  Роман ни чакаше с подаръци – сувенири за добре дошли. Даде ни насоки за останалата част от пътуването и след това заминахме с Джонсън за Накуру.

Отново на път спряхме за да се полюбуваме на „ Голямата Рифова Долина“. Гледката се простира до където ти стига окото и е наистина впечатляваща!  Към обяд стигнахме до  ”National Park Lake Nakuru”. Направихме обиколка и се насладихме отново на животните. Тук може да видите доста птици и огромно количество фламинго. Много е важно да попаднете на добър водач, който да знае на къде да Ви води. За първи път видяхме и носорог – бял и черен, който може да бъде доста агресивен.  След обед се настанихме в хотел „Savora Wodlands Hotel“, който отново беше на ниво.

След закуската на сутринта беше време да се отправим към Масаи Мара – най-известния резерват – национален парк в Кения. Намира се на 280 км. от Найроби. На границата с Танзания преминава в национален парк Серенгети . Това е една от най-популярните дестинации за сафари в света. Тук можете да се докоснете до невиждано разнообразие от диви животни и птици. Масаи Мара е дом на „голямата петорка“ на Африка – “The Big Five” – слон, лъв, бивол, носорог и леопард. Можете да видите още: гепарди, различни видове антилопи, зебри, хипопотами, крокодили и много други. Тук е добре да спомена отново, че е много тънък момента на какъв водач ще попаднете. Ако е добър – почти сигурно е че ще успеете да видите доста от животните. Но все пак това е голяма територия и нищо не може да се предвиди.  Затова си отделете повече дни в Масаи Мара за да си гарантирате срещата с всички животинки. Кампът /лагерът /, в който бяхме отседнали не беше от най-добрите. Имаше приятни външни площи и алеи за разходка, но палатките не бяха така удобни както в Амбосели. Топла вода има в определени часове, а ток – сутрин от  5:30 до 7:00 часа и вечер от 18:00 до 22:00 часа. Въпреки това хората бяха изключително мили и се стремяха да ни съдействат с каквото могат. Храната беше доста специфична и нямахме голям избор, но гладни не сме останали. Всяка вечер пред нашата палатка един масай си палеше огън и спеше на тревата за да ни пази, въпреки, че има ограда около кампа.  През нощта се чуват всякакви звуци. Най-неприятни са тези на хиените, когато започнат да вият и да се „кискат“. Но пък това си е част от тръпката на самото изживяване. Може би лоджиите са по-добър вариант за нощувки, но са и значително по-скъпи. Ние предпочетохме повече дни за сметка на комфорта, макар че ако трябва да съм честна не беше чак толкова зле. Първите два дни имахме сафари преди обяд и сафари след обяд. Също и посещение при масаите. Те ни пяха и танцуваха, като трябваше и ние да с включим. Показаха ни как се пали огън с триене на пръчка в дърво.  Разказаха ни за тях и ни показаха жилищата си. Гледката е покъртителна! Мизерия. Децата се разхождат боси, а мухите лазеха необезпокоявани по лицата им. Мирише ужасно и е трудно да различиш къщите им от обора за животни.  Занесохме подаръчета за децата, на които те много се зарадваха. И въпреки всичко, тези хора бяха усмихнати и ведри. Този начин на живот е техен избор и е останал от прадедите им.

Третият ден след закуска потеглихме към Масаи Мара и по обяд стигнахме чак до границата с Танзания. Тя представлява каменни пирамиди през определен интервал от разстояние. Няма мрежи и огради. И това е нормално, тъй като при голямата миграция животните преминават от Серенгети към Масаи Мара и подобни съоръжения биха им попречили. Изключително вълнуващо е! Водачът ни разреши да слезем от джипа и да си направим снимки / едно уточнение – нямате право да напускате превозното средство без изричното разрешение от страна на водача – вие сте ходещата храна за част от обитателите на парковете и резерватите/. От едната страна на пирамидата е изписана: Кения от другата Танзания. С единият крак си в Масаи Мара, а с другия в Серенгети!  След това продължихме пътуването ни като не след дълго стигнахме до река Мара – реката, в която можете да видите много хипопотами и крокодили. Тя е преградата, която милионите антилопи гну трябва да преодолеят при голямата миграция. Въоръжен рейнджър ни пое и ни разходи до определен участък за да видим отблизо животните. Това се прави с цел сигурност, тъй като хипопотамите излизат и на сушата, а те хич не са безопасни. Насладихме се на феерия от звуци, които тези гиганти издават. След като приключи обиколката около реката, Джонсън ни закара на няколко километра разстояние, където ни позволи да слезем от колата. Под едно дърво си направихме пикник като предварително хората от кампа се бяха погрижили да ни приготвят кутии с обяд. Беше наистина вълнуващо! Невероятно, но на това далечно място до самата граница имаше 4G /един от контрастите на тази страна/.

Стоиш насред природата и имаш връзка с целия свят. През същия ден преследвахме лъвове. Беше незабравимо изживяване! Единият лъв мина до нашият джип. Спря се до гумата, ръмжа и рева известно време и отмина. Цялата треперих, въпреки, че джипа е изключително сигурен, но все пак това са диви животни и всичко може да се очаква. Най-накрая намерихме и леопарда. Дремваше си на клоните на едно дърво, а в ляво от него на друг клон висеше плячката му – безжизнена антилопа от която беше похапнал. Тръпки те побиват…но това е естествения ход на нещата. Видяхме и два носорога – мъжки и женски. Станахме свидетели на любовната им игра. Дано са се случили нещата между тях и скоро се появят малки. С бинокълът успяхме да се натъкнем и на „мама хипопотамка“, зад която вървеше малкото й бебе. Приличаше на малко топче и може би съвсем скоро или току що се беше родило. Намерихме и четирите братя гепарди, за които бяхме чели преди това. Бяха се излегнали в следобедна дрямка и не ни „отразиха“ особено. Животинския свят тук е толкова пъстър, толкова разнообразен и красив! Изумително е да наблюдаваш всички тези създания в естествената им среда! Рано сутринта тръгнахме към парка по тъмно. Да посрещнеш изгрева в Масаи Мара е невероятно преживяване, за което не ми стигат думите. Красотата, която бях виждала от снимки сега беше пред очите ни напълно реална!

След закуска потеглихме отново към столицата. Настанихме се за пореден път  в невероятен хотел – “Tamarind Tree Hotel” с изключителен арт-разчупен дизайн и всички удобства. След трите дни на палатка в Масаи Мара нямаше нищо по-разкошно от това местенце. Отидохме на вечеря  в традиционен барбекю-ресторант  “Carnivote”, съвсем близо до хотела. До там ни съпроводи човек от охраната и след това дойде да ни вземе. Оказа се, че проблема са свободно разхождащите се маймуни между хотела и ресторанта.

Препоръчваме тази вечеря! Опитахме различни видове салати и девет вида месо, поднесено по нестандартен начин. Вкусовите ни рецептори не останаха безразлични. Всичко беше на ниво и си прекарахме страхотно!

Последния ден след закуската, Роман ни взе и се отправихме към „Sheldrick Wildlife Trust” – сиропиталище за слончета, осиротели от техните майки, избити от бракониери. Това място може да бъде посетено само с предварителна резервация, няколко дни в седмицата от 11:00 до 12:00 часа, като се допускат максимум 100 човека. На входа имаше жена, която отмяташе всеки поименно в предварително изготвен списък. Чак след това бяхме поканени вътре. Имаше нещо като манеж, оформен от въже, около който всеки един от посетителите можеше да застане без да се бута и да пречи на останалите. Няколко човека от персонала търпеливо чакат до количка пълна с огромни шишета с мляко.

В един момент започват да идват слончетата. Те тичат и веят хоботчета и са толкова щастливи! И започва веселбата. Хранят всяко мъниче с мляко и после започва една кална баня. Междувременно ни разказват историята на всяко едно животинче. Имахме възможност да погалим тези мили създания. И сме благодарни за „спектакълът“ на който станахме свидетели. В изнесеното магазинче за сувенири след това могат да бъдат закупени различни артикули с ясното съзнание, че подпомагате отглеждането и оцеляването на слончетата. Страхотен завършек на нашето пътешествие, което е към своя край!

Отправяме се към летището. Там няма климатик и това предизвиква голям дискомфорт. Специфичното за летището е, че понякога по пистата могат да се видят жирафи, тъй като тя се намира в близост до Национален парк Найроби. Поради тази причина Роман ни обясни, че има човек със специална длъжност: гонене на жирафи от пистата.  Прибирането ни продължи доста дълго, но спомените които натрупахме не спираха да циркулират в съзнанието ни!

  Толкова много преживявания! Толкова много емоции! Африка, Кения, Благодарим Ви за всичко което ни предложихте! Изключителни места, невероятна природа, усмивки, мили и любезни хора, безброй красиви животни! Магия с цветове и хиляди нюанси! Със своят чар Кения  докосна сърцата ни! Надяваме се отново да се видим! Jambo!