Индия – очаквай неочакваното

Първото нещо, което си представя човек, когато чуе думата Индия е Тадж Махал, мръсотия, цветове и мирис на подправки. Тадж Махал е символ на любовта, привлича милиони туристи всяка година.  Така привлече и мен. И докато миналата година си мислех, може би някой път трябва да отида в Индия, няколко месеца по-късно вече издавах билета си.

Пристигнахме на летището в Делхи в един изключително горещ и слънчев ден. Летището е ново, голямо и много добре организирано. За български граждани има визи, които вече всеки може да си извади он-лайн от официалния сайт на посолството. На самото летище, се попълва още един формуляр и ви снемат пръстови отпечатъци. След като преминахме всички процедури, излязохме от терминала, а там ни чакаше нашия гид. Дребничък индиец, доста млад и усмихнат. Заведе ни до автобуса и директно започнахме нашата обиколка из Делхи. Програмата ни беше много натоварена и нямахме време за губене.

Обиколката ни започна от новата част на Делхи, която изглежда много добре. Чиста, нова с широки булеварди. Направиха ни впечатление новите сгради, големите болници, въобще нищо не показва че си в Индия, освен такситата тук-тук може би.

По време на тази обиколка се посещават най-значимите забележителности на Делхи, като мястото на кремация на Махатма Ганди, обградено с красив парк, много зелено и чисто. На входа има поставени каменни плочи с някой известни мисли на Ганди. На това място за пръв път забелязах как местните си правят селфита и се опитват да те вкарат в кадър. Странно е, но искат да се снимат с руси бели хора.

Отправихме се към старата част на града, където по план посетихме най-голямата джамия.

Хубава е наистина и с доста голямо открито пространство. Както във всяка джамия трябва да се събуеш преди да влезеш. Проблемът тук беше, че влизаш в открито пространство, изцяло изложено на слънце и подът пари изключително под краката ти.  Кой би си помислил, че ще ти трябват чорапи при 30 градусова жега. Така на прибежки разгледахме набързо и тръгнахме. Съвсем близо до джамията се намира стария пазар на Делхи. Обиколихме го на вело-рикши. Това определено беше вдигащо адреналина преживяване. Качиха по двама на  една рикша и един индиец отпред върти педалите. Улиците на пазара са толкова тесни и пълни с хора и сергии, че друго освен колело не би могло да премине. По време на разходката преминаваш покрай безброй магазинчета за какво ли не, от булчински рокли до всякакви подправки и плодове. Изживяването определено ви потапя в истинската Индия, онази на местните не туристическата.

Разходката ни из Делхи приключи при Кутуб Минар – най-високото тухлено минаре в света. Красиво е наистина. Около него има малък парк и още няколко по-малки минарета.

На следващия ден рано сутринта потеглихме за Агра. Пътуването из Индия се случва доста бавно. Пътищата са доста добри, особено около Делхи, но просто самите автобуси или микробуси не са пригодени за някакви сериозни скорости. Разстоянието до Агра е около 250 км, които се изминават за около 6 часа. По пътя няма много места, където да спрете за почивка или кафе. Тук-там някой по-голям крайпътен комплекс, в който има нормална тоалетна. Пътят не е магистрала и в някой отсечки преминава през самите села и  можете да видите как живеят местните в по-малките населени места.

Агра не е голям град. Населението й е около 1,5 милиона, което за индийските мащаби не е много. Всъщност в града освен Тадж Махал и крепостта Агра, няма какво друго да се види, но пък те са достатъчни, за това градът да се издържа основно от туризъм. Движението в града е много хаотично. Не се изненадвайте, ако някой камион кара в насрещното и ви заобиколи в последния момент. Това, че хората си карат както си искат е една от причините за бавната скорост по улиците на Индия. Просто искат да имат достатъчно време за реакция.

Тадж Махал е разположен в самата Агра, заобиколен от парк и алеи. По време на нашето посещение едното минаре беше опасано в скелета, защото се почистваше. Оказа се, че всяка година се полагат сериозни усилия, за това белият мрамор на Тадж Махал, да изглежда бял. Хората, които отговарят за почистването са на особена почит, тъй като са потомци на онези, участвали в строежа на комплекса. Пространството пред самата гробница е заето от красиви алеи, заобиколени от малки шадравани и зелени полянки, където можете да починете на сянка. Влизането в Тадж Махал не е проблем, няма опашки или отделна такса за вход, просто трябва да обуете калцуни върху вашите обувки. В центъра е разположен мраморен ковчег на с Мумтаз Махал и до нея този на Шах Джахан.

Оставихме си време за снимки и продължихме към фабрика за мрамор, където правят различни неща от същият този мрамор, от който е построен и Тадж Махал. Можете да си купите плот за масичка, различни купи, чинии и т.н.

Уморени от жегата се прибрахме в хотела за да починем и да сме готови на сутринта за нови подвизи. Хотелът ни беше хубав и на входа му стоеше един индиец в традиционни одежди, които не ни разрешаваше да напускаме двора, тъй като отпред дебнеха всякакви хора, искащи да ни продадат разни дребни джундурийки.

На следващата сутрин потеглихме към Джайпур. Наричат го розовият град, защото в стара част голяма част от къщите имат розови фасади. Пътувахме нови 6 часа с средна скорост 50 км. в час. Пътуването обаче не  е тежко и минава бързо в разкази на различни истории и обичай в Индия.  Пристигнахме в Джайпур вечерта и се настанихме. Странно е, че само тук от цялото ни пътуване, в района на Джайпур интернетът в хотелите е платен. И той е доста скъп, около 10 лв за 2 часа. Във всички останали хотели, където отсядахме имаше безплатен Wi-Fi  с доста добра скорост.

Обиколката ни на Джайпур започна рано, но въпреки това навън вече беше доста горещо.

Първата ни спирка беше Амбър Форт, където на гърба на слон се изкачвате до върха на крепостта. Слоновете работят само до обяд, а и доста често има дълги опашки, за да се качите на един слон. Затова е най-разумно да се отиде сутрин. На всеки слон сядат по двама души, като клатушкайки се нагоре с бавна и тежка стъпка, слонът ви качва до площад в центъра на крепостта. Слоновете пред Амбър форт са предимно женски, тъй като те са по-спокойни и търпеливи. Мъжките са само два.

Самата крепост е изключително красива отвътре. В нея може да се види хармонията между хиндуисткия и мюсюлманския стил в архитектурата. В крепостта се намират храма на Кали, Залата на победата, Диван-и-Ам - залата на публичните изслушвания, двореца на огледалата Шиш Махал и залата на славата на Джаг Мандир. Един от основните акценти в Амбър Форт са сложните дърворезби по стените и таваните, изключително красиви са.

Джайпур е известен още като градът на скъпоценните камъни. Заведоха ни в едно старо индийско имение, днес превърнато в огромен магазин за скъпоценни камъни и бижута. Още с влизането, оставате смаяни от картините, с които са изрисувани стените и таваните на зданието. Заобиколиха ни много продавачи и започнаха да ни предлагат златни и сребърни накити. Показаха ни и как се обработват скъпоценните камъни след като пристигнат в магазина. Всичко се извършва на една място.

Показаха ни също фабрика за килими с интересни индийски шарки.

Джайпур е интересно място и няма проблем да се разходите и сами из града, без да сте под зоркия поглед на местните гидове. Хубаво място за пазар е например районът около Хава Махал или дворецът с 1000 прозорци. В близост до него има доста магазинчета за тениски, кожени изделия и сувенири. След като посетихме всичко, включено в официалната програма, ние решихме сами да стигнем от Хава Махал и излизайки от хотела, съвсем случайно пред нас спря един тук-тук. Ще излъжа ако кажа, че не се бяхме притеснили дали този индиец разбра къде трябва да ни закара. Само кимаше и това е. Оказа се, че разстоянието е доста – около 12 км, което за един Тук – тук въобще не е малко. Пътувахме около половин час, като по главните пътища, имахме чувството, че всеки момент, някоя кола ще спре върху нас. Благополучно пристигнали, срещу скромната сума от 5-6 долара се разбрахме, че нашият шофьор ще дойде да ни вземе от същото място след час. Имахме достатъчно време да се поразходим и да си купим по някой индийски сувенир. Самостоятелната разходка в Индия не винаги е добра идея, но пък дава възможност да се почувствате като местен и да се слеете с тълпата.

С пълни торби и изморени се върнахме в хотела. На следващата сутрин ни чакаше поредното дълго пътуване до Делхи.

Това е най-популярният маршрут за екскурзии в Индия и е много подходящ за онези, стъпващи за пръв път в тази красива страна. А тя има още много какво да покаже, стига да имаме любопитството и желанието да го видим.