Бали - островът на хилядата храма!

D:\MyWay\SITE_PICTURES\Pixabay\Bali\idonesien-banner.jpg

Кацнахме на летището в Денпасар около 18.30 местно време.  Доста бързо преминахме формалностите относно багаж и паспортен контрол.

Още преди да излезем от терминала, видях човек с балийска дълга права роба - саронг, нещо като пола, който държи моето име. Супер, намерихме си гида. В мига, в който излязохме от вратата, разбрах защо този човек си е направил труда да влезе вътре и да ни открие. Просто отвън чакаха стотина, а може би и повече хора с  различни табели. Такова струпване на чакащи, размахващи табели с имена не бях виждала.  В Бали нашата агенция беше уредила частен гид и шофьор за цялото ни пътуване из острова. Смея да кажа, че това е най-удобният, а понякога и най-изгоден начин за обиколка на много места.

По препоръка на нашата агенция, бяхме решили да разделим престоя си в Бали на две места, за да е по-лесно и удобно разглеждането на по-голяма част от острова. Първата част от нашия престой беше в централната част на Бали – селището Убуд. Вечерта, в която пристигнахме се отправихме директно натам. Разстоянието е около 40 km, но като времетраене на пътуването е около 1,30 мин. Първият въпрос на нашият гид беше „имате ли места валута?“ Разбира се , че не.. отговорихме ние. Бяхме си взели американски долари, с които да си купим местна валута. Така по път за Убуд се наложи да спрем на нещо като обменно бюро. Валутата в Индонезия е индонезийска рупия.  Освен с Американски долар, можете да си я купите и с евро. По време на пътуването до Убуд не можахме да видим много от случващото се навън, защото беше тъмно. В тези географски ширини се стъмва сравнително рано – около 6 часа вечерта. 

От двете страни на пътя започнаха да се появяват различни арт магазинчета и ресторанти. Разбрахме, че наближаваме до мястото. Убуд е средище на арт гилдията в Бали. Има много галерии, занаятчийски магазини и приятни ресторантчета. Нашият хотел беше сравнително близо до центъра и можехме да се разхождаме и пеша. Тази вечер обаче пристигнахме след 21ч и предпочетохме да си останем в хотела за вечеря. Хотелчето ни Bucu View беше малко бутиково със страхотна гледка към джунглата на Убуд. 

Ден 4

Сутринта закусвахме дълго. Хотелът ни предлагаше меню, от което да си избереш каква закуска искаш.  Всички варианти бяха прекрасни, макар и някои от тях да бяха малко странни. Аз наблегнах на банановите палачинки, сервирани върху бананов лист.  

Днес ни предстоеше обиколка на района, около Убуд. Нашият гид Кетут, беше сметнал, че няма да е лошо първо да ни заведе в музея на изкуствата в селцето, където да ни запознае с традиционното балийско изкуство. Пристигнахме бързо, оказа се на няколко минути от хотела. На входа на музея поставяха традиционна украса, оказа се че ще има сватба същия ден. Картините не бяха нещо впечатляващо или поне за нашия вкус, но Кетут държеше да ни обясни по малко за всяка творба, а Димо държеше да зададе всичките си въпроси. Обходихме залите и леко отегчени (освен Димо), решихме че трябва да продължаваме напред с програмата за деня, а тя разбира се беше натоварена. Първо се отправихме към оризови тераси, разположени съвсем наблизо Тегал Аланг или (Tegal Alang Rice Terrace) Оризът е традиционна култура за голяма част от Азия и Бали не прави изключение. Годишните реколти обикновено са три. За наш късмет, пристигаме в период, когато терасите са зелени, т.е оризът е попораснал. Разходихме се из пътечките измежду ориза и видяхме че местните са предложили и различни забавления, като въжен тролей и огромни люлки, с които те залюляват над терасите. Явно още не бяхме се потопили в атмосферата, защото никой не пожела да се качи на нищо, което впоследствие щеше да се превърне в повод за скандал, но за това по-късно. 

Следващата ни спирка беше храмът Титра Емпул или Tirta Empul Temple. Името на храма означава „Свещен Извор.“ Тук мести хиндуисти, а и не само идват за да се пречистят. Храмът е построен около естествен минерален извор, а в него е изграден басейн с множество чешми, където вярващите търпеливо чакат реда си, за да се изкъпят и пречистят. Храмът има голяма територия и често казано е доста приятен за разходка и снимки. Нашето време за обяд наближи, а и в един определен отрязък от деня Калия, просто трябва да седне да обядва. Ние вече бяхме свикнали с това и помолихме Кетут да ни заведе някъде да хапнем. Той избра местен ресторант (Warung de Koi Restaurant) с маси, разположени върху вода. Мястото беше туристическо, но пък изглеждаше чисто. Около масите имаше възглавници, така че трябваше да се посвием. Храната в тези ресторанти е разнообразна, можете да хапнете нещо местно като пролетни рулца, както и спагети например. 

След като хапнахме и Калия беше спокойна и готова за обиколки Кетут предложи да ни покаже една от многото кафе плантации за т.нар Лувак Кафе ( Luwak Coffee). Лувак е животно, подобно на голям пор, което се храни с кафе. В резултат на това, след няколко дни то изхожда зърната кафе и от тях се прави ободряващата напитка. Смята се, че това е едно от най-скъпите кафета в света. 

Е, ние бяхме готови да го опитаме, особено след като в нашата група си имахме кафе ценител, в лицето на Милото. На влизане в плантацията виждате няколко лувак в клетка, преяли с кафе, „разплули“ се на жегата и няколко женици суетящи се около тях, в очакване на изхождането. Настаниха ни на една дълга маса и ни дадоха списък с напитките, които ще опитаме. Списъкът включваше различни видове чай – от лимонова трева, шафран, жасмин и др. и кафета. Разбира се пробвахме прословутото лувак кафе, но на мен честно казано не ми допадна. Може би имаше значение как е приготвено, а тук нямаха кой знае какви условия. След дегустацията, ни заведоха в магазин, от който можете да си купите всичко, което досега сте опитвали. Оказа се, че не можеш да пренесеш чай, под формата на растение през границата, затова трябва да е на прах. 

Мислейки си за джунглата се сетих, че съм гледала снимки на големи пеперуди от Бали. Попитах Кетут има ли такова място и той разбира се като един уважаващ себе си местен гид, ни заведе. Влязохме в нещо като ботаническа градина за пеперуди. Много красива градина, обградена с високи мрежи, из която летят стотици пеперуди във всякакви размери и цветове. В една затворена част на парка бяха изложени огромни пеперуди. Кафяви на цвят, с разперени крила са малко по-големи от педя. Можете да ги докоснете или да ги сложите на ръката си за малко. Много странно усещане, пеперудата трепери докато е върху човешката кожа, неописуемо изживяване.  След тези две „кратки“ отклонения се отправихме към Monkey Forest Ubud или гората на маймуните. Тя е разположена в самия Убуд. Още на входа Кетут няколко пъти ни предупреди да не носим очила, да не вадим лъскави предмети и да гледаме къде стъпваме, тъй като опашките на маймуните се сливат с настилката и е много възможно да настъпим някоя, а те са доста гневни. Влязохме през голям вход и красиви алеи. Маймуните бяха навсякъде. Оказа се че в гората живеят над 800 маймуни или там някъде, понеже никой не може да ги преброи, а и те постоянно се размножават. Аз честно да си призная, се движех доста предпазливо и внимавах някоя маймуна да не ми изскочи от някъде. Те бяха буквално навсякъде. В гората са разположени няколко стари храма, които са дома на маймуните, разбира се. Има доста пътеки, мостове, обрасли във висящи растения. Слънцето трудно достига до тази гъста и буйна растителност. Спряхме за обща снимка и естествено няколко маймуни ни обиколиха. Не се притесняват от хората, и как иначе мястото беше пълно с туристи. Местните хранят популацията от маймуни, грижат се за тях и са ги превърнали в доходоносна туристическа атракция.

Ние не обикаляхме дълго и решихме да се приберем в хотела и да си починем край басейна. 

Вечерта излязохме „на лов“ за хубаво място за вечеря. Останахме изненадани колко много ресторанти има в Убуд. Повечето бяха в типичен балийски стил, приличаха на нещо средно между храм и ресторант с типичната за Бали архитектура. Нали сме си три кифли, докато се спретнем (особено Калия, тя винаги избухва с някакви тоалети) стана леко късно и много от ресторантите бяха пълни, а и не се намира лесно маса за шестима. Първата вечер ударихме леко на камък. Седнахме в заведение с морска храна, но имаше жива музика, която ни приспа, а и храната не беше кой знае какво. За утре, трябваше по-добра подготовка за намиране на маса.

Ден 5

Този път, като никога Малинка беше оставила и по-лежерни дни. Като днес, когато имахме състезание с бъгита. Екскурзията не е много популярна, но пък е нещо различно от храмове. Днес Димо не се чувстваше добре и реши да си остане в хотела. Компанията, която организира тура, ни взе от хотела с малък микробус и ни закараха в комплекс близо до Убуд. На място имаше писта за бъгита в джунглата, ресторант, където ни сервираха обяд на блок маса.  Разделихме се по двойки, само Калия, милата се наложи да е сама. Има двуместни и едноместни бъгита. Настанихме се по мпс-тата, изслушахме подробно инструктажа и поехме по маршрута. Доста прашно, офроуд изживяване. Въпреки оборудването, което ни бяха дали, станахме яко в пепел и се тресохме доста, но пък беше забавно. 

След ралито, хапнахме и ни върнаха отново в хотела. Днес следобед бяхме решили да пробваме прословутият балийски масаж. В района на Убуд, а и в Бали като цяло има масажни салони под път и над път. Някакси не се престрашихме да се вкараме в някой от тях и решихме да питаме в хотела. Дори и да е малко по-скъпа услугата,

Поне идват в стаята ти и е по-чисто. 

Поръчахме масажи за следобед и зачакахме край басейна, слушайки лека бамбукова музика.

Масажите бяха по двойки. Дойдоха две симпатични жени, неговорещи английски, но пък масажираха невероятно. Балийският масаж е масаж на цялото тяло, доста затоплящ и релаксиращ, особено ако е направен както трябва - препоръчвам горещо!

Вечерта се разходихме из улиците с магазинчета и ресторанти на Убуд. Като типично курортно място и цените на всичко са доста европейски. Може би тук е моментът да обърнем внимание на цените в ресторантите. Ние седнахме в Ibu Rai Restaurant Bali – типичен азиатски ресторант – Чаша вино е около 7-8 лв, предястие от типа пролетни рулца – 5-6 лв., основно ястие 8-10 лв., ястие с морски дарове – 11-15 лв. 

Ден 6

Днес ни предстоеше посещение на два от основните храма в Бали, които задължително трябва да се посетят.

Пътуваме към Пура Лемпуянг, храм в планините на Източно Бали, откъдето при добро време се открива величествена гледка към вулкана Агунг и джунглите наоколо. Първият храм, който посетихме беше Пура Лахур Лeмпуянг (Pura Luhur Lempuyang Temple).

Днес храмът е обект на огромен туристически интерес, поради т.нар порта към Рая, която е разположена там. Тя представлява две триъгълни каменни порти с голям отвор между тях. Когато пристигнахме и видяхме опашката от хора, които чакат за снимка там, меко казано се изненадахме. Кетут каза, че обикновено ако искаш да си направиш снимка там, трябва да почакаш около 2 часа. Имаше хора, които бяха отишли от ранни зори, за да си запазят място на опашката. Единственият шанс да се снимаш без да чакаш е да издебнеш момента, когато се сменят снимащите се. Няколко секунди, в които можеш да направиш заветната снимка, но без огледалната повърхност отдолу. Оказа се, че един човечец е застанал на перфектното място пред вратите и с едно малко огледалце, което поставя пред обектива в съответния ъгъл, създава илюзията, за огледален образ в снимката. Хитър начин да изкараш малко пари, а може би не малко.

Ние разбира се като типични представители на българската жилка, не сме се редили 2 часа на жегата, а си направихме снимки в наносекундата, в която няма хора. Кетут ни показа, че можем да се снимаме и от другата страна на вратите, където няма никой, но има стълби и снимките не стават същите. На път към паркинга на храма, спряхме на още едно място, обособено за панорамни снимки с гледка към вулкана Агунг. Там нямаше никой и ние, разбира се, се възползвахме. 

Следващата ни спирка беше храмът Тирта Ганга (Taman Tirtagangga Temple Bali). Името му буквално означава вода от Ганг. Храмът представлява бивш дворец, прочут с изящната си водна градина и пейзажите от оризови полета, които го заобикалят. Водата от един от изворите се смята за свещена и се използва и в други храмове, намиращи се наблизо. Нашата разходка в Тирта Ганга беше сравнително кратка. Тук се сблъскахме отново с опашки за някакви точно определени места за снимане, за които разбира се, не чакахме. Градините са наистина красиви и заслужават да се видят, а мириса от множеството цъфнали цветя дава още по-завършен облик на мястото. 

Преди да продължим с обиколките, Кетут ни заведе да хапнем в един местен ресторант, разположен сред огромни оризови полета. Храната този път не беше толкова вкусна, но пък ресторантът беше много прохладен и сред зеленина.  

Последният за деня храм беше храмът майка – Бесаки. “Holiest temple at Besakih”

Храмът майка е разположен близо до едноименно селище в източната част на Бали и е най-важният от всичките “хиляда” храма на острова, тъй като се смята за главен. Besakih е построен през 14 век и всъщност представлява комплекс от 22 храма. Храмът е построен на южния склон на вулкана Mount Agung и днес се смята за особено свято място, особено след като през 1963г. вулкана изригва и лавата помита всичко по пътя си, без храма. Besakih останал непокътнат, а в историята на Бали случаят се записва в аналите на чудесата. Това определено беше най-големият храм, който бяхме посещавали до сега. Тъй като е разположен на сравнително стръмен склон, още от паркинга група местни с мотори, чакат, за да ви качат до входа на храма. След това ни наобиколиха група млади момичета, които продаваха картички и се опитваха да познаят от къде сме. Изненадващото бе, че след като разбраха от къде сме, проговориха на чист български. Дори знаеха името на президента Румен Радев. Постарали се бяха, няма спор. Кетут каза, че са проучили всички националности и са наизустили доста думи на съответния език. Разходихме се обстойно из Бесаких. Интересно е да спомена, че местата за молитва, които също са на открито са забранени за туристи. Можете да надникнете над стените. 

Май храмовете ни бяха достатъчни за днес и се отправихме към хотела.  Разстоянията между забележителностите в централната част на Бали не са големи, но трафикът е непоносим и пътищата са доста тесни. Придвижването става бавно и на нас ни предстоеше повече от час до хотела. Времето в микробуса прекарвахме по различни начини, дали ще си играем игри на телефоните, част от групата дори си обособи място за игра на карти в задната част на буса, а Димо.. е той задаваше въпроси. 

Прибрахме се в хотела вечерта, тук отварям една скоба, за да ви кажа че винаги когато влизахме в хотела ни поздравяваха с Welcome Home – Добре дошли вкъщи!

Това ми направи силно впечатление, защото тези хора наистина се стараеха да ни накарат да се чувстваме като у дома.

Вечерта тръгнахме на щурм из улиците на Убуд и на нас с Калия ни се въртеше една и съща мисъл в главите. Как така няма да си направим снимки на прочутите Bali Swing, онези люлки над оризовите тераси. Калия, като себеуважаваща се Instagram Girl, трябваше да има такава снимка в профила си, а аз съжалявах, че не съм пробвала. И започнахме да мислим план, как да стане това без останалите да ни разкъсат, задето не сме го направили докато бяхме там. За наш късмет това беше последната ни вечер в Убуд. На сутринта тръгвахме за Нуса Дуа (Nusa Dua), където щяхме да прекараме последните няколко дни от престоят ни в Бали. Това беше лъч надежда, че ще можем да кривнем от маршрута и да се снимаме. 

Ден 7

На сутринта с опакован багаж, търкаляйки куфарите зачакахме Кетут да дойде да ни вземе от рецепция и да му разясним, че ще трябва да направим кратко отклонение от маршрута. Благодарение на google maps, бяхме проверили, че терасите на които бяхме са само на 7 км от нас, затова предложихме да минем от там преди да продължим. Кетут обаче предложи да ни заведе на по-добро място, където има повече люлки. Ок, като ние обещахме че ще сме много бързи.  

След около 30 минути път се озовахме в цял парк пълен с люлки и много други неща. Паркът се казваше The Real Bali Swing. Тъй като само аз и Калия искахме снимки, решихме да влезем само ние и да сме бързи. Останалите не бяха допуснати в парка, само до загражденията, от където виждаха всичко. В парка имаше повече от 20 люлки в различни всевъзможни варианти. Цената е пакетна и включва всички атракции + обяд. Ние платихме по спомен по 40 евро/долара, каквото имахме. Хубавото беше, че тъй като люлките и гнездата за снимки са много, не ви се налага чакате. Ако решите можете да си наемете рокля за снимките с голяма дължина на шлейфа, в различни цветове. Това удоволствие е срещу допълнително заплащане, разбира се.

Изживяването да те бутнат над огромни тераси ориз под теб, е трудно да се опише.

Височините никак не са малки. Тук можете да избирате измежду по-екстремни и не чак толкова люлки. Въпреки бързането, цялото занимание ни отне почти 2 часа.

Продължихме към езерото Бедугул и храмът Улун Дану (Ulun Danu Beratan Temple Bali). Това е онзи храм, който се появява в Google, след като просто изпишете „Бали“, или с други думи емблемата на Бали. Разположен е на брега на езерото Бедугул, на около 1000 м. надморска височина. Храмът е построен в средата на миналото хилядолетие в чест на богинята Деви Дану. Освен, че е нейна обител езерото се смята за свещено, защото местността наоколо е много плодородна. Поради височината, на която е разположен и близкото езеро, храмът често е обвит в мъгли. Ние попаднахме също в облачен ден, но въпреки това храмът ми хареса много. Вътре беше затворен, но пък има прекрасна градина с цветя, в която можете да се разходите.

Денят напредваше, а на нас ни предстоеше пътуване до оризовите тераси Jatiluwih Terrace- най-големите по площ на острова и защитени под егидата на ЮНЕСКО. Те са разположени на около 20 км от Улун Дану. В близост до паркинга има панорамен ресторант – Gong Jatiluwih, сервиращ обяд на блок маса. Седнахме да хапнем преди да тръгнем из терасите. Времето започна да се заоблачава и захладнява. Тук температурите са обикновено 19-20 градуса. Като за края на август си беше  направо студено. Терасите са опасани от пътеки, по които можете да се разходите. и пейки, където да поседнете. Ако Тегалаланг са най-известните оризови тераси на Бали, то Джатилуви са най-красивите! Накъдето и да се обърнете, гледката е зашеметяваща и всяко фотографирано кътче изглежда като пощенска картичка. Гледките са омагьосващи, независимо от сезона. В нашият ден, оризът беше тучно зелен и се сливаше със залесените планини около терасите. Интересен факт е, че в почти всички оризови тераси в Бали се използва системата „Субак“ – традиционна Балийска напоителна система, която се предава чрез поколенията.

Тази вечер трябваше да стигнем до Нуса Дуа, на брега на морето, в южната част на Бали. Като разбрахме, че ще пътуваме около два часа, имайки в предвид и трафика, решихме да потегляме.

Когато навлезете в южната част на Бали и минете покрай Кута и Семиняк, ще усетите как гъстотата на хората и моторите рязко се увеличава. Всички жужат, сноват навсякъде и няма и помен от спокойствието, което ни бе обзело в джунглите на Убуд. Влизането в Нуса Дуа е отделено с бариери. Преминаването им е като пътуване във времето. Озовавате се в друг азиатски остров, по-чист подреден, с окосени ливади и подредени хотели. Настанихме се в Melia Bali. Хотелът е емблематичен за Бали, но вече е малко овехтял. Фоайето е отворено и просторно. Изненадаха ни с огромни кокосови орехи, с щамповани имената ни на тях. Страхотно хрумване и много оригинално. 

Уморени закрачихме към близкия търговски център от отворен тип, където имаше доста ресторанти. Ако сте се затъжили за европейската кухня, тук е мястото, Bali Collection може да предложи разнообразие от храни. 

Ден 8

Тази сутрин беше лежерна. Нямахме програма за първата програма от деня и решихме да се отдадем на плаж. Напук на нашите очаквания, пясъкът не беше онзи бял, фин като брашно, който очаквахме, но пак беше ок. Важно е да спомена и големите отливи, които могат да се наблюдават във водите около Бали. Те, както може би всички знаят са резултат от фазите на Луната и варират в широки граници. В нашия случай след около 14ч на обяд, морето започна да се отдръпва до около километър навътре. Така обаче можахме да се разходим по мокрия пясък.

Днес следобед се отправихме към Храмът Улувату (Uluwatu Temple). В превод името Улувату означава храм на края на скалата. Построен е през 11 век в чест на богинята на морето Деви Лаут (Dewi Laut). Не случайно Улувату е притегателно място за сърфистите. Погледнати отгоре от ръба на скалния венец, вълните са грандиозни, разпенени и примамващи любителите на водните спортове. 

Тук наблюдавахме един от най-красивите залези в Бали. 

Кетут ни взе билети за предстоящото представление на танци кечак. Танците Кечак (Kecak Dance) са традиционно балийско изкуство и се изпълняват без музикален акомпанимент. 

Точно в 18:00ч., на върха на една от скалите в близост до Улувату, в малък амфитеатър на открито, започна представлението. По своята същност това е по-скоро театрална постановка под съпровода на ритъма, който създават група мъже седнали на сцената в кръг, без допълнителен музикален съпровод. Облечени са само в саронг на черно-бяло каре, голи до кръста и повтарящи безспирно, до степен на транс, “ке-чак”. За нас първоначално беше доста странно, но като се опиташ да проследиш сюжета на историята (който предварително са ти дали на лист, за да си подготвен), може да стане и доста интересно. 

След края на представлението, Кетут предложи да ни заведе да опитаме прясна морска храна и ние като едни истински чревоугодници и кулинарни пътешественици, веднага се съгласихме. 

На плажа Семиняк има върволица от ресторанти, предлагащи само морска храна. Масите са на самия пясък, близо до морето и до непрестанно разбиващите се огромни вълни. Поръчахме си плата с разнообразни морски дарове. Храната наистина е прясна и вкусна. Който и от всички ресторанти да изберете, няма да сбъркате.

Последни дни в Бали

Последните си дни в Бали прекарахме на плажа. Доста отпускащо, на фона на натоварената програма, а и в това пътуване за пръв път имахме свободни дни за релакс на плажа, така че се възползвахме максимално.

След като събрахме сили за връщане към нормалния ни начин на живот, не ни остава нищо друго освен да мечтаем за следващото ни пътешествие.  

А вие, мечтайте и планувайте как искате да усетите остров Бали по свой начин. Начертайте пътуването си по ваш вкус, а ние ще ви помогнем да го осъществите.